CALL FOR PAPERS

БЪРЗАЙ БАВНО: РЕЖИМИ НА ВРЕМЕТО

 

ПРОБЛЕМНО ПОЛЕ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА

Конференцията е посветена на една от най-важните теми на съвременността ни – промените в ритмите и пластовете на времето. Мнозина твърдят, че те се дължат на нарастващата скорост на производството, консумацията и капиталооборота в глобалния рисков свят, други свързват това с дигитализацията и свръхинтензивната комуникация. Трети ни предупреждават, че ускорението, в което живеем, вече е довело до своеобразен антропологичен предел, отвъд което задъхващото се човешко същество трябва да се трансхуманизира, за да може да оцелее и да върви в крак с все по-ускоряващите се умни машини.

Но дали ускорението е успяло да обхване и преобрази всички сфери на съвременния живот или все още съществуват острови, в които тече друго време с различно темпо, по други закони и логика? Специфичните „темпорални съпротиви“ като движенията за бавно хранене и бавен живот, аскетичните призиви за забавяне на ритъма и пр. са само малка част от алтернативните режими, за които можем да мислим. Не само че историята на времето започва в модерността, както твърди Бауман („модерността е времето, когато времето има история“), но самата тази история никога не е била една – много преди разпадането на големите разкази през ХХ век тя се ражда като „множествена“ история; още със самата си поява модерното време представлява алтернатива на единствено валидната истина на телеологично развиващото се есхатологично време. Едва ли има нещо по-отличително за модерния светоглед от схващането за темпоралната множественост и това, което можем да наречем „едновременност на неедновременното“ – а то по парадоксален начин става най-ясно осезаемо тъкмо в хода на глобализирането на едновременността, направено възможно от паралелните процеси на пълното овладяване на света и рязкото ускорение, предизвикано от новите технически изобретения. Специалната теория на относителността в началото на ХХ век ще потвърди относителността на едновременността, а след Първата световна война автори като Ернст Блох постепенно ще започнат да развиват своята мултитемпорална и мултипространствена диалектика на неедновременността.

Ако всички тези промени принадлежат на ХIХ и ХХ век, то какво се случва с множествеността на времето днес? Продължава ли да бъде неравна модерността след възхода на мрежовото общество, когато техно-икономическата парадигма е започнала изцяло да доминира социалното значение, обвързано с мястото, а мигновената комуникация и изобилието от информация са довели до образуването на виртуални микрообщности, групирани по интереси? И още повече – неравна ли е модерността откакто стана печално ясно, че глобалните заплахи раждат нови, глобални солидарности?

Как се съвместяват състоянието на презентизъм и нарастващото усещане за апокалиптичност? Променя ли се диктатът на настоящето, който досега обезценявашe всички други измерения на времето, или напротив, придобива все по-хищна форма, поглъщайки възможността за всеки проект? От бавна и дългосрочна или от бърза и непосредствена промяна се нуждаем днес, когато ускорението все повече расте, а хоризонтът пред нас сякаш все повече се скъсява?

Проблематиката засяга всички сфери на социално и хуманитарно знание, а интердисциплинарни приноси са добре дошли. По-долу предлагаме възможни теми, а неподреденият им списък съвсем не е изчерпателен.

• Темпорални противоречия на Модерността: скорост и бавно траене, ускорение и забавяне.

• Дигитална революция, нанотехнологии, нови ускорения. Скорост и наука.

• Възможно ли е и нужно ли е капитализирането на време? Икономика и бързина: ускорение, капитализъм и технологии. Поточни линии, ергономия, фордизъм, тейлъризъм.

• Оптимизация, ефективност и ритъмът на „модерните времена“. Структурата на модерния град като отражение на „пестенето на време-което-е-пари“.

• Консумативната култура и интензифициращите се употреби на свободното време.

• Антропологически и здравословни измерения на модерното и свръхмодерно ускорение. Проблеми на стреса, burn out, фрагментация на вниманието, мултиканално разпределяне на вниманието, attention disorder syndrom. Поставено ли е човешкото същество пред своите граници?

• Трансхуманистични утопии и антиутопии. Човек и машина. Решения и избори, правени от машини. Възможно ли е човекът да отпадне от ускоряващите се, усложняващи и автоматизиращи се процеси? Алгоритмични обработки на Big data, заводи без хора, загубата на работни места.

• Космо-утопии, светлинна и свръхсветлинна скорост, експерименти с ускорението на човека и живота.

• Време и символни светове. Възможно ли е ускорение на Големите разкази?

• Модерна историография и дълго траене: подводните значения на дългия период. Режими на историчност и основни понятия на историята: презентизъм или ускорение на историческото време; дълги периоди или събитийност?

• Времето на историята, времето на сюжета, времето на акта на разказване, обективното време. Биография, биографични разкази, скорост и ускорение на микро-нивото на личния живот.

• Скорост и времето на културата, времето на традицията, времето на изобретената традиция. Класика, класици, културни репертоари и време.

• Цивилизационни състезания. Реални феномени на ускорението и разкази за скоростта, настигането и наваксването. Петилетката за четири години; да постигнем за десетилетия това, което други народи са направили за векове.