В понятието „контекст“ има парадокс – то е едновременно изясняващо и неясно.

Изясняващо е, защото нито един истински социален и исторически проблем не е разбран, нито обяснен, без внимателна контекстуализация: без поместването му в онази конкретно-релевантна историческа среда от отношения, реални връзки, възможности, опасности, стимули, залози, мотиви за действие и тогавашни смисли. А именно тази среда, както казва Робин Колингууд, го прави отговор на въпрос от миналото, който ни е непознат. Очевидно е, че трябва да реконструираме сложната мрежа от смисли, тяхната релевантност, а също и „въпросителността“ на този уникален контекст, за да си изясним който и да е социално-исторически факт.

Но тъкмо поради това понятието „контекст“ е неясно, то е истински проблем: за уникалностите не е възможна никаква теория. Ако контекстът винаги е неповторим и индивидуален, тогава сякаш въобще не съществува методически път, който да го контролира и да изясни понятийното му значение:  самото понятие „контекст“ се оказва винаги контекстуално, променливо, уникално – а с това престава да бъде понятие.

Дали това не осъжда думата „контекст“ завинаги да остане тактически похват, нетеоретичен инструмент и метафора на практическия усет? Трудно е да си представим коя е онзи дисциплинирана аналитична работа, която да определи и отграничи устойчивото му значение, да удържи в научни рамки еднозначните му значения, да го терминологизира и да определи легитимните му научни употреби. Тогава всеки опит да бъде теоретизирано понятието би изглеждал обречен на неуспех: та нали всяка теория на контекста би била по принцип „извън контекст“, с претенции за универсална, извънконтекстуална валидност – и с това сама би отрекла онова, което определя и изяснява?

Така че парадоксът изглежда по следния начин: 1. всяка теоретизизация без контекстуализация е абстрактно, празно занимание. 2. всяка контекстуализация е осъдена да бъде нещо интуитивно и нетеоретично: действие по усет, натрупан от научен опит, недорефлектирани фонови знания, документи и архиви, индивидуално „техне“ на конкретния историк – а всичко това е извън възможността за понятийна артикулация, за повторима възпроизводимост и верификация, задължителни условия за всяка модерна наука.

Как да се справим с този парадокс: какво да правим с това научно-ненаучно „понятие“, нужно ли въобще то, може ли да бъде превърнато в научно? Дали понятието все пак не се пази на формално ниво, докато на съдържателното то се мени с всеки нов контекст? Или всеки нов контекст променя самата му форма, логическото му съдържание и обем? И от друга страна – как бихме могли да минем без това „понятие“? Това, че то е незаменим инструмент, се доказва всекидневно в практиките на нормализираната наука. Дали трябва да бъде обявено за граница на всяко универсализиращо теоретично знание в областта на историята?

Конференцията кани участия, свързани с опитите понятието „контекст“ да бъде теоретизирано, историзирано, контекстуализирано. Но тя ще даде възможност и на доклади, които нямат теоретически цели, а демонстрират самото „техне“ на контекстуализацията – внимателната работа с мрежите от исторически факти, агенти, мотиви, проблеми, перспективи. Може би от съпоставката на тези два подхода ще се появят нови идеи.

Конкретни въпроси и проблемни линии, които предлагаме:

ТЕОРЕТИЧНА СЕКЦИЯ

• Възможна ли е интегрална теория на контекста?

• Съществуват ли теоретични апории, свързани с понятието „контекст“?

• Как се представя и как се осъществява познание на контекста? Възможно ли е „обективно“ познание на контекста/контекстите или то винаги зависи от перспективата на избрания изследователски проблем? Каква е ролята на анализа, генерализациите, търсенето на обобщени закономерности – и каква на практическия усет, мъдрост и интелектуалния опит?

• Може ли да се говори за универсални и ситуативни контексти и има ли всеобщи, определящи контексти? Възможно ли е глобализацията да стане контекст или контекстът винаги е локален? Дали всеки локален проблем не актуализира нови релевантни контекстуални връзки, не отключва „свои контексти“? А ако казваме, че контекстът е локален, дали това не е тавтология? Как се преплитат контекстите?

• Съвременното взаимоотношение между фундаменталните философски нагласи: универсализъм, скептицизъм, релативизъм, контекстуализъм.

• Контексти, теории и йерархии на знанието. Дали изследователите от перифериите на са, по подразбиране, само providers of context за големите теоретици от „центъра“. Събирачи, анализатори, теоретици.

• Релативизираща роля на контекстите по отношението на морала и политиката. Дали историческите контексти не правят моралния универсализъм невъзможен и не дават право единствено на реалполитики? Ролята на контекста в съвременната морална философия.

• Как контекстът ражда „анти-контекст“: как нещо се отделя, учленява се от контекста, автономизира се от мрежата от отношения, която го е направила възможно – и става нещо друго, Събитие.

• Дали разказите продължават да бъдат привилегирована форма на представянето на контекста? Как разказваме днес, как ще разказваме в бъдещето?

ИСТОРИКО-ТЕОРЕТИЧНА СЕКЦИЯ

• При какви културни и исторически, технически и практически условия започва да се говори за „контекст“?

• Понятието „контекст“ като произтичащо от културни и комуникативни ситуации на „загубен контекст“, свързани с печатната култура, културата на телекомуникациите, дигиталната култура.

• По еднакъв начин ли се тълкува понятието „контекст“ при печатни, електронни, дигитални и пр. комуникативни контексти? Дали то е свързано с „пространствения ред“ и какво става с него, когато този пространствен ред се де-актуализира (Вирилийо)? Примери за теоретизации върху понятието „контекст“ от различни науки: историография, културна история, антропология, социология, но също и логика, прагматика, компютърни науки, когнитивистика и пр.

ПРАКТИЧЕСКИ КОНТЕКСТУАЛИЗАЦИИ, ПРАКТИКУВАНИ ОТ СОЦИАЛНИТЕ И ХУМАНИТАРНИ НАУКИ

Тук каним доклади, които дават примери на евристична и задълбочени контекстуализации – исторически, антропологически, изкуствоведски, социологически и пр.

АКТУАЛНИЯТ КОНТЕКСТ

• „Контекстът днес“ – какъв е той, какво наричаме „тук и сега“? Как да опишем съвременния контекст, в който живеем, как може той да се разпознае и разбере? Какви са неговите социални, политически, военни, икономически, философски, природни и културни форми и връзки? Може ли да се говори за „единен съвременен контекст“ или той се разпада на отделни системи от релевантности и игри на перспективи?

• Кои са основите определители на релевантния контекст днес? Дали той е тъждествен на технологичната среда, в която сме потопени и дали тя не е ново и видоизменено Просвещение, в което вместо да просвещаваме хората, вече ще просвещаваме машините?

• Какво се случи и какво се случва с „космическата“ и „постчовешка“ ера? Това ли е нашият най-широк контекст изобщо? Дали „ерите“, „епохите“, „периодите“ и пр. периодизационни понятия ни приближават към проблема?

• Как да се отнасяме към това, което някои наричат „смесената реалност“ – амалгамата от виртуална реалност (virtual reality), усилена реалност (augmented reality) и физическа реалност (physical reality). Какво представя този нов контекст и какви са неговите културни и политически импликации?

• Възможен ли е нов универсализъм днес? Какво се случи с „края“ и „недоверието“ към „Големите разкази“? Какъв би бил носителят на един нов „универсален и споделен“ контекст, едно общо „тук и сега“?

• Има ли нова политическа ситуация (отвъд лявото и дясното), нови политически контексти – и във връзка с тероризма, и във връзка с очакваните „преселения“ или екологични промени?

БЪЛГАРСКИЯТ КОНТЕКСТ

• Възможно ли е да се говори за национален контекст днес и да се избегне призрака на методологическия национализъм?

• Какъв е хоризонтът на съвременната българска култура/публичност? До колко в него има универсални проблеми и контекстуални решения или контекстуални проблеми и универсални решения?

• Какво в България може да бъде наречено local knowledge?

• Необходимо ли е да превърнем „нашето контекстуално“ в универсално и как всъщност се прави това?

• Съществува ли интра-национална културна слепота между групи, етноси, религиозни общности, субкултури и релевантните контексти, през които те мислят и действат? Как (и дали) различните социални общности и мрежи в България оформят общ контекст? Какво всъщност означава „нашият собствен контекст“?