ПРОБЛЕМНО ПОЛЕ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА

 

След като векове наред образите-сенки са изглеждали подчинени на ейдосите, иконите – на божественото зад тях, видимото – на невидимото, а визуалното – на словото, писмеността, числото и музиката, дали днес не живеем в свят, в който тези отношения се променят радикално?
Така поне твърдят теоретици на „визуалния обрат”, за който в хуманитаристиката и социалните науки се заговори от двайсетина години насам. Новите визуалисти не се задоволяват с традиционната ситуационистка критика на обществото на спектакъла, нито проявяват франкфуртско високомерие към лавинообразната комерсиална образност, колонизирала жизнения свят след поредицата от революции (на фотографията, рекламата, киното и комиксите, на телевизията, дизайна, модата и лайфстайл индустрията, на дигиталната комуникация с образи, образите в социалните мрежи и пр.). Философски настроените сред тях твърдят, че социалното поле всъщност е и визуално поле и че идеологическата критика всъщност е възможна само под формата на иконологическа критика: че самото комуникативно пространство трябва да се тълкува и анализира като визуална сцена, структурирана от натурализирани идеологико-визуални асиметрии.
Антиелитарните културни изследователи и антрополози от своя страна търсят позитивния потенциал на всичко това: образите днес пронизват всекидневието на молекулно равнище, те са част от най-обикновените практики на човека – установяват връзки, разпределят роли, създават нови фантазми и желания, задават несъществуващи преди модели за идентификация, превръщат се в мощни политически, пропагандни и маркетингови инструменти, понякога заменят с мигновени послания онова, което се е изразявало с дълги текстове. Твърди се, че чрез новите технологии не само се откриват възможности за масова креативност, а се отваря и поле за визуални политики, за социални или творчески намеси – както пред отделния индивид, така и пред микрогрупи, субкултури, политически формации, активистки мрежи и екипи. Във визуализирания свят се предефинира ролята и границите на съвременното изкуство, а чрез инсталациите, пърформанса, дизайна и архитектурата могат да бъдат предложени – реалистични, утопически или антиутопически – модели за конструиране на жизнена среда.
Критиците на визуалния обрат от своя страна са недоверчиви към мигновения и лесен за смилане характер на образа. Те не харесват нарастващата скорост на образната циркулация, кондензираността и компресията на визуалната информация, свръхинтензивното шоково въздействие върху сетивата и фантазията, изтъкват, че всички това се осъществява за сметка на изтласкване на вербалната и читателска култура, на загуба на концентрация и рефлексивност, деградация на въображението, преместване на акцента от мисленето към възприятието и лесните ефекти; някои от тях дори обявяват залеза на критическото съзнание и срив на гражданската демократична култура.
Затова въпросът „как да мислим образа?” е повече от актуален: той е практически, политически, културен, но също така и научен проблем: понастоящем той прекосява дисциплинарните граници и се превръща в интердисциплинарна изследователска програма, хвърляща мостове между епистемологията, антропологията, семиотиката, реториката, медийните изследвания, изкуствознанието, психологията, когнитивистиката и компютърните науки, а още социологията, теорията на демокрацията, филмовата, театралната и танцовата теория, поведенческите науки и биологията: едновременно визуалната проблематика поставя под въпрос традиционния логоцентризъм и „лингвистичния империализъм” на философията и литературознанието.
Ето защо обръщането към една детайлна, многостранна и критическа интердисциплинарна програма (условно ще я наричаме визуална антропология), посветена на това как образите съществуват и функционират в днешния жизнен свят, би ни дало важен ключ за осмислянето на съвременността. На тази проблематика посвещаваме третата от нашите традиционни конференции. Тя е свързана и с посещението в България на големия немски учен проф. Ханс Белтинг, един нейните създатели.
По-долу предлагаме на вниманието на участниците нещо като карта на възможните проблеми. Разбира се, не очакваме, че нашата конференция ще покрие всеки един от въпросите, които повдигаме – областите и секциите, които предлагаме, имат само примерен, ориентиращ характер, те трябва да вдъхновяват кандидатите за оригинални предложения. Самата програма на конференцията ще бъде формирана в резултат от наличните конкретни предложения за доклади.
 
 

ОБЩИ ВЪПРОСИ: ГРАНИЦИ НА ОБРАЗА

 

  • Що е образ? Исторически и съвременни тенденции в разбирането му.
  • Морфология на образността: кои са елементите на образа. Отношението между образ и контекст, контекстуалност и трансконтекстуалност на образите.
  • Образът между мимесис, креация и трансформация: образ и истина. Образът като средство за познание: епистемологичен статут на визуалното поле, образ и референция, образ и предикация, перспективата и на артикулираната образност. Образ, рефлексия, самопознание.
  • Образът като послание, аргумент и елемент на комуникацията. Образ на „Другия”. Възможности за визуално представяне на чуждото, образна комуникация и междукултурна комуникация.  
  • Образ и знак. Визуалните кодове в сравнение с други семиотични кодове: граници и взаимодействия между образ и слово, образ и музика, образ и число: различни възможности на кодовете. Хибриди.
  • Неизобразимото, възвишеното, безформеното, отвъд-образността.
 

ОБРАЗИ И ИСТОРИЯ

 
  • Историчност, мултитемпоралност и хетерохронност на образите: свързаност на образите с конкретни исторически контексти и социални среди; възможност на образите за трансцендиране на тези среди и трансисторическа комуникация.
  • Исторически скопически режими. Типове структури на визуално-епистемологичното поле.
  • Настоящото битие на историческите образи. Новите форми на демократизиране, новите форми на загуба на аура. Как се опазват и разпространяват старите образи днес.
  • Съществуват ли локално специфични (български, балкански, градски и пр.) образни системи и визуални кодове, как опазват те своите граници и идентичност?
 
 

НОВАТА СИТУАЦИЯ: МАСОВАТА ТЕХНИЧЕСКА ВЪЗПРОИЗВОДИМОСТ НА ОБРАЗИТЕ

 
  • Новата ситуация на технологическа възпроизводимост на образите след дигиталната революция. Възможности и ограничения на новите техномедии. Какво се променя в технологично опосредените практики, какво се променя в самите образи, какво се променя в комуникацията – възможни исторически паралели. Културата на образния remix.
  • Какво се променя с понятията, с които говорим за образ, изкуство? Проблемът за авторските права и за свобода на достъпа до боравене с образи: преосмислянето на понятия като оригинал, копие, автор, творба, стил, оригинал, автентичност, аура. Новата функция на старите понятия в съвременния режим на техно-възпроизводство на образи.
  • Комодифициране на визуалността и красотата. Нови тенденции и/или консерватизъм в пазара на образи.
  • От зрител и тълкувател към присвоител, консуматор, бракониер и „апроприатор” на образи. Възможности и ограничения за съпротива и креативност чрез образи в новата дигитална епоха
  • Промени в системата на знанието, в политическата активност, във формите на репрезентация, във формите на колективно въображение, във формирането на визуални идентичности, настъпили в резултат от новия режим на образите.
  • Какви могат да бъдат изискванията към една съвременна масова „визуална грамотност”, възможна ли е педагогика на визуалната култура със стандартизирани минимуми на визуална грамотност?

 

ОБРАЗИТЕ И СЪВРЕМЕНЕН ЖИЗНЕНИЯ СВЯТ

 
  • Доминиращи и маргинални естетически практики на съвременната епоха, социални, национални и глобални различия и сходства.
  • Градска среда, пространствено-политически и визуални режими
  • Gender политики на образността. Културни, етнически и религиозни употреби на образите. Образност и групи, микрокултури. Образите като средство за индивидуализиране и маркетинг. Визуални символи, емблеми, употребите и злоупотребите им.
  • Корпоративното колонизиране на жизнения свят чрез рекламни, дизайнерски и lifestyle образи: апроприации, креативност, съпротиви и бракониерства на „колонизираните”.
  • Новите практики и политики на „гледане” и „виждане”.
  • Проблеми на визуалната жизнена среда в глобален план. Проблеми на съвременната визуална среда в България.
 
 

СОЦИАЛНИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ИНТЕРВЕНЦИИ ЧРЕЗ ОБРАЗИ

 
  • Какво може да се направи чрез образи? Модалности на визуалната перформация. Възможности и граници на културното и политическо действие чрез визуални средства.
  • Ролята на съвременното изкуство при креативните интервенции в съвременната визуална среда. Стратегии и тактики за творческа намеса.
 
 

ОБРАЗЪТ В СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

 

  • Визуалността като проблем във философията, семиотиката, реториката, социологията, културните изследвания, изкуствознанието, литературознанието, теорията на комуникацията и медийните изследвания, антропологията, филмовата антропология, теорията на филмовото изкуство, теорията на рекламата, архитектурата, дизайна и пр.
 

СЕКЦИЯ „ПРИНОСЪТ НА ХАНС БЕЛТИНГ”

 
„Визуалната антропология” на Ханс Белтинг тръгва от изкуствознанието, но променя самите граници на традиционната дисциплина. Предлагаме за обсъждане традиционни теми на Белтинг, като идеята е дискусията да оцени неговите приноси и да отиде отвъд тях. Тук предлагаме за обсъждане следните въпроси
  • Въпросът за образите в контекста на дебата за „края” на изкуството (и неговата история) и отвъд този дебат. Критика на границите на дисциплините, занимаващи се с изкуство.
  • Автономия или липса на автономност на образа? Фон, контекст, дискурсивна рамка. Проблемът за образите-номади.
  • Образ и „медия”. Как да разбираме медиалността в контекста на визуалното и визуалното в контекста на медиите? Тялото като първичен медиум на образите. Проблематизиране на статута на тялото през визуалността.
  • Образите в културата и статут на визуалното произведение „post mortem”.
  • Образи, вписани в културни практики. Изследванията на образите във връзка с фотографията, танца, театъра, музиката.

 

РАЗВИТИЕТО НА ВИЗУАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ В БЪЛГАРИЯ

 
  • Обособяването на отделна секция, посветена на визуалните изследвания в България, е важна част от целите на конференцията, окуражаваща еманципирането от „самоколонизиращи” теоретични рефлексии. Смятаме, че в полето на изследване на образа в българската научна общност има интересни приноси и специфични гледни точки, които е важно да бъдат представени и дебатирани. Допълнително ще бъде предложена и представителна библиография на българските автори, писали по тази тематика.
 
Back

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *