ПРОБЛЕМНО ПОЛЕ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА

Думата „излишно“ има множество разнородни употреби, които засягат различни теми в отделните области на човешкото познание. Дали зад това многообразие от значения и проблеми може да се открие някаква споделена структура, функция или идея и – обратното – как всяка отделна дисциплина изследва и прецизира излишното по свой собствен начин? Конференцията ще работи и в двете посоки – както със специфичните понятия и теми в отделните науки, така и с евентуалното им интердисциплинарно преплитане.

СЛОВОУПОТРЕБАТА. Има поне три основни, близки и дори припокриващи се посоки, в които употребяваме думата излишно:

• Това, което е произведено в повече, вътрешно изобилие и разточителство.

• Това, което е случайно, ненеобходимо, извън нормативността.

• Това, което е придатък, притурка, допълнение.

Има ли теоретични или практически връзки между тези три различни значения (разточителството, ненеобходимото и допълнението)?

ИСТОРИЯТА. Дали историкът трябва да бъде като вехтошаря и какво има в „боклуците на историята“. Един от важните аспекти на излишното е неговото отношение към разказа и историята. Какво е излишно в историческото разбиране за развитие, прогрес и разказ? Как се отнасят случайното и излишното в конструирането на исторически контекст? Кое всъщност е излишно в историята?

ТЕОРИЯТА. Как интересът към излишното се съчетава с интерес към теорията: защо теоретичните модели могат да работят, при условие, че те абстрахират и отмахват именно излишните компоненти, събития, процеси? Всички математически, логически и повечето теоретични структури функционират по такъв абстрахиращ начин. Какво ни казва това за излишното, което не включваме в модела? И какво ни казва това за моделирането? Как излишното променя онова, спрямо което се оказва излишък? Как се отнасят излишното и хибридното? Излишъкът не е ли задължително условие за конституиране на каквото и да е?

СОЦИАЛНОТО. Кой е излишен и кое е излишно? Въпреки непрестанното осмисляне темата за унижените и оскърбените, за чужденците, за маргиналите, за аутсайдерите, за бежанците и още, и още изглежда отново уязвима, нестабилна и проблематична. Какво означава това за съвременността и бъдещето ни?

ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА И БАЛКАНИТЕ. С оглед на процесите (дали временни или не) в Европейския съюз и промените в международен план, необходимо ли е тривиалните теми за център и периферия да бъдат осмислени по нов начин днес? Ние, живеещите на Балканите, излишни ли сме?

ИКОНОМИКАТА. На пръв поглед във време на криза много неща стават или изглеждат излишни. Каква е връзката между кризата и излишъкът? От една страна: могат ли лишението и отнемането да бъдат добри икономически механизми? От друга страна: не е ли полезно отпадането по време на криза на това, което не функционира добре? Как функционира излишъкът и излишното в икономически план и по-точно как лихвата и излишното образуват система от надграждащи структури?

РОБОТИТЕ И ХОРАТА. Една от важните напоследък теми е свързана с „Индустрия 4.0“, която се характеризира с така наречените умни фабрики. Излишен ли ще е човекът в предстоящата или по-скоро настояща индустриална промяна или още повече в неизбежните следващи етапи (Индустрия 5.0, 6.0…)? Каква е новата роля на човека?

ЕКОЛОГИЯТА. В един съвсем буквален план всичко излишно, което произвежда човекът, се оказва в крайна сметка отпадък и боклук. От десетилетия насам това предизвиква бурни реакции, сериозни теоретични спорове и множество практически действия – става дума за евентуалната предстояща екологична катастрофа. Днес човекът не просто замърсява земите и водите, но вече замърсява и небесата, в чиито орбити около Земята се движат хиляди отпадъци с невероятна скорост. Какво е бъдещето на боклука?

ФИГУРАТИВНОСТТА. Има ли нещо повече от обикновена етимологическа връзка между „излишното“ и „лих, лихо“ – това, което е чудновато, зло, буйно; което има някакъв съществен недостатък, слабоумно; ненормално; безразлично; не двойно, не четно; извънредно състояние; неравенство и така нататък…

ХУМАНИТАРИСТИКАТА. Една от непрестанните и неизбежни дискусии в последните години е за ролята на хуманитарното образование и хуманитарните изследвания. Защо хуманитаристиката може да бъде „излишното“ в новите условия за финансиране на науката и образованието? Какво още може да се направи в тази посока?